СЕЛИЩА В ОБЩИНАТА

   Населените места в община Цар Калоян са три – град Цар Калоян, село Костанденец и село Езерче. Населението в рамките на общината е 4904 души към 31.12.2021 година. От тях 2989 души са съсредоточени в град Цар Калоян, а 1915 души в двете села от общината – село Костанденец и село Езерче.

Град Цар Калоян е разположен в североизточната част на Дунавската равнина. Общината се намира в област Разград с територия от 168,282 км2. Градът отстои на 27 км от град Разград и на 35 км от град Русе. През град Цар Калоян преминава първокласният път Русе – Варна. В населеното място има целодневна детска градина, ясла, средно училище, общопрактикуващ лекар, ЦСМП. Релефът на община Цар Калоян е сравнително разнообразен – включва котловини, речни долини и ниски хълмове. Надморската височина варира между 150 – 300 м. Площта на общината е прорязана от течащите води на река Бели Лом, Малки Лом и Хлебаровска. Община Цар Калоян е бедна на полезни изкопаеми. Климатът е умерено-континентален със студена зима и горещо лято. Почвите са с добра структура и богати на хумус. На територията на общината се намират следните защитени територии: резерват „Бели Лом“, защитена местност „Ломия“, защитена местност „Рибарниците“, защитена местност „Ломовете“. Географските особености на територията на община Цар Калоян способстват за доброто развитие на селското стопанство, което е и основен поминък за населението. Промишлеността е представена предимно от микро и много малки предприятия в областта на хранително-вкусовата и шивашката промишленост. Първите археологични и исторически изследвания на района са направени през 1914 година. Селището носи името Торлак до 1934 година, когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 година е обявено за град. През 1991 година е върнато името Цар Калоян.

   Разположено в Източната част на Дунавската равнина на двата бряга на река Мали Лом. Село Костанденец се намира на 8 км от град Цар Калоян, на 48 км от град Русе и на 35 км от град Разград. Етническият състав на селото е предимно български. По-голямата част от населението принадлежи към етнографската група хърцои. Останалите жители на селото принадлежат към етническата група капанци. Обществените институции в селото са кметството и читалището, разположени на селския площад „Освобождение“. В селото се намира църква „Св. Димитрий Солунски“, която е построена през 1860 година от местното население. По-късно, през 1862 година в две стаички в двора й е открито килийно училище  „Св. Св. Кирил и Методий“.  През 1918 година е основано и читалище „Паисий Хилендарски“. Местното население, макар и малко като численост, държи на традициите и празниците. Подобаващо се отбелязват празници като Димитровден (селски събор).

   Село Езерче е разположено в Североизточната част на Дунавската равнина. То е второто по големина населено място в общината, построено между двата бряга на река Хлебаровска, приток на река Бели Лом. Селото датира от римско време. За това свидетелстват могилите в селото. Предполага се, че селото носи името си от това, че в района е имало много естествени водоизточници, и от Изворец през Езерец е станало днешното Езерче. Образователното дело води началото си от 1863 година. Първото училище е построено през 1878/1879 година и започва обучението с 20 първокласници. Читалището е основано през 1894 година. Селото е известно с битката при село Езерче, която се води през Руско-турската война (1877-1878). Село Езерче е дом за хора, изповядващи различни религии, като преобладава мюсюлманското население. Икономиката на селото се изразява предимно в земеделско производство, лека промишленост, строителство, зърнопроизводство, животновъдство, пчеларство, рибовъдство. Има и цехове за производство на обувки. В землището на село Езерче се намират язовири и няколко малки рибарника.